Още отначало ще си го кажа – не съм тук, за да чета морал. Просто ще констатирам фактите, а те са следните : Преди месец и половина – два трима цигани от Добрич се снимаха в неприлични пози с портретите на Апостола на свободата Васил Левски, цар Симеон І и княз Борис І-Михаил. От Фейсбук скандалната снимка като инфектирана кръв при сепсис се разпространи във всички вестници и новинарски емисии, а медиите, дали в желанието си да порицаят станалото, или просто в търсене на поредната сензация, станаха неволен съучастник в рекламата на подобно поведение. Нямаше да отдам такова значение на този еднократен акт, ако не след дълго той не бе последван от още две такива изцепки – момиченце и момченце от началното училище показват средни пръсти на портрет на Кирил и Методии с текста : „Върви народе възродени!” под портрета, а друг циганин, този път от иначе будния град Шумен, показва fimger-а си на Левски (този път май беше бюст, а не портрет). Цялата тази поредица от събития ме наведе на мисълта, че в действителност медиите, които ги отразяват, всъщност са изпълнили замисъла на учениците – да ги покажат по телевизията. Тримата цигани от Добрич бяха изключени. И к’во от т’ва? Пука им, че са изключени. С помощта на Канал 1, БТВ, Нова, Скат и сие те постигнаха това, което искаха – да ги забележат. Верният подход щеше да бъде тихомълком да ги накажат, без никой да разбира. Тогава наистина щяха да са прецакани. Сега обаче те навярно се чустват като „големи пичове” и как няма да се чувстват, след като в техните очи да ги види цяла България е повече от постижение! Та така и с другите два епизода ... Оказа се, че, противно на очакванията, не етническата принадлежност е била двигателят. Тъжно е, че младежите в България намират такива тъпи начини да се показват. Случайно да сте чули американец да показва среден пръст на Линкълн, а турчин – на Ататюрк? Работата е там, че до това дередже стигат комплексари, които по никакъв, ама абсолютно по никакъв начин не могат да влезят в телевизия, радио, вестник с нещо градивно, или дори да изпъкнат в собствената си среда на база лични качества. За тях този абсурд е единствената мъничка вратичка към т.нар. „15 минути слава”. Не, поправям се, по малко от 15. Колко време е нужно, за да погледнеш една снимка от последните страници на печатен ежедневник? Броени секунди, докато за да прочетеш няколкото изречения в страничната колонка – 2-3 минути. И после ще си очистиш ориз върху същия вестник, ще го ползваш за разпалки, а в краен случай може да ти свърши и работата на тоалетна хартия .... И така, комплексари, честито! Поздравявам ви! Изгърмяхте единствения си патрон на известността по-най прахосническия начин.